::NSSD-Srbija  'Serbian National Alliance'
March 28, 2024, 07:48:07 am
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
News: Dobrodosli na NSSD-Srbija
 
  Home Help Search Gallery Links Staff List Login Register  

Българските SS/Bugarski SS(na Bugarski)

Pages: [1]
  Print  
Author Topic: Българските SS/Bugarski SS(na Bugarski)  (Read 987 times)
0 Members and 2 Guests are viewing this topic.
samvoin
Moderator
Heroj
*****
Offline Offline

Posts: 1139



View Profile
« on: January 23, 2008, 02:32:43 pm »

Същото e и с военните звания: във всички "външни" документи военнослужещите от
бригадата фигурират под есесовските си звания, но "вътре" в своята част те
продължават да носят българските си чинове. В българската бригада SS има следното
съотношение на званията:
редник - шутцер
ефрейтор - ротенфюрер
младши подофицер - унтершарфюрер
подофицер - шарфюрер
фелдфебел - хауптшарфюрер
офицерски кандидат - штандартюнкер
подпоручик - унтерштурмфюрер
поручик - оберщурмфюрер
капитан (ротмистър) - хауптщурмфюрер
майор - щурмбанфюрер
подполковник - оберщурмбанфюрер
полковник - щандартенфюрер

Българската бригада от SS получава усъвършенствани противотанкови средства, влизащи
на въоръжение и във всички подразделения на войските на SS: панцерфауст,
противотанкови пушки и реактивни противотанкови гранатомети. Артилерийският дивизион
е с противотанкови оръдия с повишена бронепробиваемост, но броят им е едва 16,
вместо полагащите се по щат 24. Противовъздушната отбрана на бригадата е от две 8,8
см зенитни оръдия, които обаче българите по-често използват като противотанкови.
Пехотното въоръжение на легионерите е от стандартните за немската армия 50-мм ротни
миномети, отдельонни и взводни картечници, карабини "Маузер", картечни пистолети
MP-40 и пистолети "Парабеллум", "Валтер" и "удължен Браунинг". Покрай щатното
въоръжение, почти всички войници и офицери по балкански маниер си набавят лични
пистолети от най-различни модели. Членовете на младежката организация "Бранник"
освен щатните си щикове носят и униформените си ножове, а някои от офицерите носят и
саби. Транспортн
и средства са им камиони "Опел-Блиц" и "Фиат" (последните като артилерийски
влекачи), за свръзка имат няколко бързоходни автомобила "Опел-Капитан" и
мотоциклети.

Германските инструктори в Дьолерсхайм почти не срещат трудности в бойната подготовка
на личния състав на българската легия. Мнозинството от бившите войници и офицери от
Българската армия, са успели да получат бойно кръщене в боевете с югославяните и
собствените партизани-комунисти, а много от бранниците са преминали през някаква
военна подготовка. Българите лесно овладяват непознатите им оръжия и показват
респектиращи резултати.

В началото на април формирането на Българската бронеизтребителна легия SS е
прекъснато: войските на Червената армия развиват в Източна Европа мощно настъпление,
и вермахтът спешно се нуждае от подкрепления. На 4 април, в навечерието на щурма на
Червената армия на столицата на Австрия, българската бригада получава заповед да се
подготви за заминаване на фронта. Легионерите посрещат това известие с
въодушевление, още повече, че техен противник ще станат войските на 46-а армия от
3-ти Украински фронт, преди това преминали през територията на България.
На българска бригада SS е съдено да получи бойно кръщене в самия край на войната.

На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS дава заповед Българските SS да
заемат защитна позиция на отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно
от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май
се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от
отбраната.
Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник
Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на
бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред
мирното население, той се обръща към все още неуспелите да се евакуират жители на
Щокерау със заповед спешно да напуснат града. За осигуряване на безпроблемната
евакуацията на хората на безопасно място им е предоставен автотранспорта на
бригадата, една рота от 2-ри батальон и медицинската рота.
Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше
ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня
си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник -
но битката очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме
длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските
българи!" "Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на
къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.
Пилотът Петър Бочев излита на разсъмване на 6 май на разузнаване със своя "Щорх" и
докладва, че на подстъпите към градчето се струпват съветски войски - танкове,
пехота и гаубична артилерия. Зарежда самолета и излита отново за по-детайлно
разузнаване и повече не се връща, а по-нататъшната му съдба е неизвестна.
Най-вероятно смелият пилот е бил свален и е загинал...
Report Spam   Logged


Pages: [1]
  Print  
 
Jump to:  

Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy