Message #143

[samvoin]

Корумпирането на нашата полиция (радиопредаване гласове на американските дисиденти, 25-ти Ноември, 2000)

Безспорно, има много повече което бих могъл да кажа за жалкия спектакъл избор на президент, който ние преживяваме, отколкото казах миналата седмица. По късно ще говорим по вече за значението на изборите, но днес аз искам да се върнем на тема по която съм говорил в предишни предавания, тема не търпяща отлагане. Тази тема засяга процеса на ерозия на нашите граждански права и постепенното превръщане на САЩ в полицейска държава, по начин по който мулти-културализма и новия световен ред да ни бъдат натъпкани в гърлата без да можем да се противопоставим.

Сигурно е, че повечето от Вас слушащи моите предавания, вече са загрижени за нарастващото натрапване на правителството в живота на всички нас и за разпространението и налагането на закони против така наречените “престъпление поради омраза” (“hate crime; хейт крайм”) и “престъпление поради говор или израз на мнение” (hate speech; хейт спийч”). Според тези закони човек може да бъде наказан или обявен за престъпник на базата на това което мисли или казва, дори за това какво чете или каква музика слуша, отколкото за действителни деяния !. Вярвам, че всеки благоприличен, мислещ американец е загрижен поради тенденцията към все по малко свободи в Америка и все по нарастващото налагане на подчинение. Аз също вярвам, че много малко от тези които са загрижени разбират какво се крие зад тази тенденция и колко изключително опасна е тя. Това е за което искам да говоря с Вас, днес.

Ще започна със специфичен пример. Преди около десет дни в моя офис се получи телефонно обаждане от жена която се представи като сержант Швайцер от полицейското отделение на Университета на Северен Кентъки, в град Хайленд Хайтс, щат Кентъки. сержант Швайцер попита за мен, и когато се обадих ми каза, че има едно писмо на бюрото и което както (тя) ми обясни съдържа материали които са класифицират като “ поща/писмо поради омраза” (“hate mail; хейт мейл”). “Защо се обаждате на мен във връзка с това писмо ?”, попитах аз. “Защото адреса на подателя на плика е Вашият”, тя ми отговори. “Добре”, казах аз, “Кажете ми какво съдържа плика”.

Тя започна да описва съдържанието на плика, което се състоеше от няколко печатни материала. Имаше три или четири печатни страници, някои съдържащи фотографии, с информация за расовата разлика между бели и черни: анатомични различия, които се основават на разлики във формата на черепа и челюстите; интелектуални разлики; на базата на стандартен Ай Кю тест; разлики в поведението, според статистиките за криминални престъпления. Имаше и малка брошура за едно изследване посветено на предполагаемите “газови камери” в лагера Аушвиц, публикувана от Института за Исторически Преглед в Калифорния.

Казах на жената полицейски сержант, че никое от нещата които тя ми изброи не са публикувани от моята организация “Национален Съюз”, въпреки че член на организацията може да е пратил материалите. Попитах я за пощенското клеймо на плика. Тя каза, че плика е изпратен от Източен Тексас, и ме попита дали “Национален Съюз” има членове там. “Да, имаме много членове в Източен Тексас”, аз и казах. “Кажи ми имената им”, тя поиска. “Разбира се, че няма да направя това”, отговорих. “Добре, тогава”, тя ме заплаши, “Ще предам това на ФБР, и те ще намерят този дето е пратил материалите”.

Бях се пораздразнил малко от тона и, и я попитах: “Сержант Швайцер, от каквото ми казахте до сега не разбирам защо тези материали които сега Вие имате, са работа на полицията. Вярвате ли, че е нарушен закон ?”.

“О, да, закон със сигурност е нарушен”, отговори тя. “Не можете да пращате материали предизвикващи омраза като тези тука, по пощата. Не законно е”.

“Добре”, казах аз, “Пратете ми по факса материалите, включително плика, и аз ще Ви се обадя по късно”. Дадох и номера на факса ми. След няколко минути материалите пристигнаха в офиса ми, почти точно такива както тя ги описа. На заглавната страница на факса имаше официалния печат на нейната полицейска служба. Един поглед беше достатъчен да се разбере, че нямаше изобщо нищо не законно в тази пратка: нямаше заплаха за убийство, нямаше опит за изнудване, измама или искане на пари. Но, тряба да призная че бях отчаян от тази афера, защото полицейският сержант Швайцер от полицейската служба на Университета в Северен Кентъки, наистина вярва, че не е законно да се праща по пощата информация за расови различия или информация за така наречения “Холокост” което е в несъгласие с версията представяна от (чифутите) Стивън Спилбърг и Ели Виезел. Това не е само отчайващо, то е също и плашещо. Плашещо е защото хиляди други хора работещи в сверата на прилагането на законите в САЩ споделят погрешното разбиране на сержант Швайцер, че е незаконно да се пише, говори или праща по пощата каквото и да било което не е политически коректно!. Те знаят кой материал е политически не-коректен когато го видят, и въпреки че не могат да кажат дали специфичен закон е нарушен, те вярват че трябва да има такъв закон. Те вярват в това защото така са ги научили.

И те са научени така защото през последните две десетилетия някои от най мощните еврейски организирани групировки в САЩ – Съюза за Анти-Клевета, Южен Правен Център по Бедността, Центъра Саймън Визентал – работят денонощно да рушат цялата наша система отговорна за прилагане назаконите в САЩ. От ФБР във Вашингтон до такива незначителни полицейски служби като тази в Университета на Северен Кентъки, еврейските организации лобират, подкупват, инфилтрират, корумпират, рушат.

Ето начина по който се работи: Представете си, че сте шеф на полицията в Хайленд Хайтс, щат Кентъки. Една сутрин водещ политик от Вашият район, например кмета на града, идва във Вашият офис придружен от двама от най богатите еврейски бизнесмени в САЩ и от Г-н. Коен който е представител на офиса на Съюза за Анти-Клевета в Луизвил (САК), щат Кентъки. Евреите са облечени в костюми струващи по 1000 долара. Те са много сърдечни с Вас, но е ясно че те се смятат за много важни личности, и Вие като полицейски шеф Сте малко и политик, и съответно Сте впечатлен. Представителя от офиса на САК в Луизвил, Г-н. Коен, Ви обяснява че представляваната от него САК е организация в служба на обществото която работи с полицейски служби в цялата страна с цел да им помага да се справят с растящата опасност от тероризъм и “престъпленията поради омраза”. Той Ви обяснява, че САК има широка мрежа за събиране на информация с много тайни агенти които събират данни за терористи и такива които са “криминални престъпници поради омраза”. След това САК предва информацията на службите следящи за спазване на законите за да могат те да вършат по добра работа в защита на обществото и прилагане на законите. Той е дошъл във Вашият офис за да Ви предложи услугите на САК.

Ако сте като повечето полицейски шефове, Вие се чувствувате поласкан и доволен. Вие не поставяте под въпрос уместността на предложението на Г-н. Коен. Не губите време за да разберете каква организация всъщност е САК. Кмета и богаташите с него я подкрепят и това е достатъчно за Вас. Все пак Вие сте полицай, и ако има една типична черта която повечето полицаи имат, това е респект към властта. Вие просто не разпитвате хора които са богати и важни и които имат много солидни политически връзки. Когато някои се появят във офиса Ви облечени в костюми за по 1000 долара и се държат важно, Вие се прекланяте. В реалния свят има много малко ченгета като инспектор Хари Калахан – Лошия Хари – от филма на Клинт Ийстуд със същото заглавие, които се отнасят с презрение към властта. По вечето са привърженици на авторитаризма. Така че Г-н. Коен уговаря план за серия от учебни семинари за членовете на Вашата полицейска служба, които ще се проведат от инструкторите на САК срещу разбира се, умерено заплащане. В тези семинари полицаите учат, че има нов тип криминален престъпник в действие който е много по опасен, представлява много по голяма заплаха за обществото, отколкото разпространителя на наркотици или изнасилвача, педофила или взломаджията, или въоръжения обирджия. Този нов и по опасен престъпник е “престъпникът поради омраза”, и услужливият инструктор ще научи всичките Ви полицаи как да разпознават “престъпленията поради омраза” и извършващите ги “престъпници”.

Те ще научат, че хетеросексуален бял индивид от мъжки пол който не харесва евреите, черните, азиатците или мексиканците или други не-бели или който се противопоставя на правителството на Клинтън и неговата политика на имиграция на отворените граници или който е против ограничаването правата на гражданите да носят оръжия е много вероятно да бъде “престъпник поради омраза”. Ако такъв индивид каже че мисли че има прекалено голямо “расово разнообразие” в страната или изрази неодобрение по отношение на хомосексуалните двойки или неодобрение от това бели жени да имат черни за приятели, тогава този индивид е определено някой който трябва да бъде държан под око. И ако той разпространява каквито и да било печатни материали изразяващи неговите политически не-коректни възгледи, тогава той трябва да бъде смятан за потенциален Оклахома Сити бомбаджия. Сега, както обикновено аз опростявам нещата. Инструкторите, САК, и другите еврейски групи пратени да промиват мозъците на полицаите са достатъчно обиграни и индиректни така че всичко да изглежда безупречно на наивните ченгета. Казват ли евреите,че полицаите трябва да игнорират конституционните права на политически не-коректните индивиди ?. О, Господи, не !. О, не, не, не !. Със сигурност не това !. Евреите дават на ченгетата да разберат че те уважават конституционните права на всички граждани – но, разбира се, конституцията никога не е била за това да защитава такива индивиди, “престъпниците поради омраза”. Първата поправка на конституцията никога не е предназначавана за това да защитава всички форми на словото, както втората поправка се отнася само за правителствените армия и полиция и не дава индивидуални права за притежаване и носене на оръжия.

Във всеки случай, независимо от тяхната обиграност, резултатите са достатъчно груби. Сержант Швайцер е ясен пример за това. Евреите вече успяха да убедят много ченгета заедно с нея, че да се поставя под въпрос който и да било детайл от официалната “холокост” история или да се твърди, че черните и белите са различни във всяко отношение без цвета на кожата е “омраза”, и че “омразата” е противозаконна, дори ако те не могат да посочат специфичен закон който е бил нарушен.